Between

Питаш ме какво искам ли? ... то се намира между 'аз' и 'защо'.

Малки сме, и слаби. Крием се в измислици и обещаваме. Невидими цветя. Лилави и безпомощни. Нуждаем се от светлина, Но всяка сутрин, методично, залепяме със вестници прозорците си. Искаме слънце, но всеки ден, внимателно, се крием в домовете си. В килера, отляво до бурканите с туршия.
Искаме, а чакаме. Жонглираме със изгасени свещи. Мислим твърде сложно насаме. А лице в лице, Прости думи премълчаваме. Искаме залез, а гледаме на изток. Искаме ласка, а се зъбим на ръката, която иска да погали - защото етикетът не ни позволява да ухапем. Малки сме, безсмислени. Типизирано различни. Еднакво убедени в уникалността си. Ентусиазирано, колекционерски, се хвърляме в безумни каузи - а после се прибираме по домовете си. Чувстваме във нули, единици, нули, единици. Мислим само и единствено за себе си. А вечерта, утихнали и безсърдечни, крием се зад 'ние'.

Moral

Морал - това, което ни позволява да се зъбим на ръката, която ни храни, но не и да я хапем.

За 3-мата човека, които четат тук - съгласни/несъгласни? Други алтернативни дефиниции? : )

Sunday

Сякаш някакси, ама не точно така.
В пристъп на синева пускам прозореца
И търся слънце - жълт, хвърковат фа диез
За кафеза от ре минорни беззвучия.

What's the difference

Каква разлика има дали луната грее или отразява чужда светлина, щом ми помага да намеря пътя си нощем?

Learn

We should learn from our mistakes - and take pleasure in repeating them. : D

I < 3 Студентски град.

Да се прибираш по тъмната и разкаляна улица пред вас и да се ориентираш за това къде има локви по псувните на човека, който върви пред теб - безценно. : )

Needles(s)

Ако търсиш стръкче сено в купа игли, ще си нарежеш ръцете.
Ще си избодеш очите от търсене, преди да го откриеш.
А избодеш ли ги, ще е още по-трудно да търсиш.

When you grow up.

'Когато пораснеш, синко, ще разбереш, че светът е много по-еднообразен отколкото си мислиш... и много по-изненадващ.'

Distort the lie to hide the truth.

Търся си някакви смисли, измислям си истини. Премислени и безсмислени.
Доколко дълбоко се заблуждавам, а доколко всичко просто е хаос?
Всяко тълкувание е вероятно да бъде правилно само при, хмм, съвпадение. Т.е. зависи от законите на които си мислиш, че подчиняваш - ако всичко е хаос, наистина няма как да има единни такива. А самото тълкуване май е вреден навик.

Впрочем, честит Великден. :)

И да, псевдофилософските разсъждения за празника и реакциите на хората към него се отлагат до неопределен период от време. Доста съм спряла, а спуснатите пердета и желанието за ексцесивна употреба на думата 'май' не помагат особено.

What if.

В трескаво търсене на повод, дали няма да забравя причината?...

The Art of Irony, II

...А това никога да не се взимаш насериозно също е един вид взимане насериозно. : D

The Art of Irony

Улавям се, че напоследък често обяснявам на хората, как в 90% от случаите в това, което казвам има някаква (по-голяма или по-малка) доза ирония, сарказъм или самоирония. А то си и е така, дори мислите ми често са оцветени в иронично. Зелено е чувството, апропо. И хората често май не ме разбират. Особено когато реша да говоря не-иронично. : )

Та си мислех. За самоиронията - изкуството да се осмееш без да се унижиш. Тя може да достигне статус на мироглед, изкуство... защо не и бойно изкуство? Сарказъм-до?
Язвителността може да те направи донякъде неуязвим, поне външно.
Но дали точно неуязвимост е това, от което има нужда човек? ...Май не.

Flying, fled.

Goodbye my feathers - a dream is going cold.

The Abyss

Бездната е бездна само докато стоиш на ръба и се взираш в нея. Прекрачиш ли, става полет.