Човекът със синия каскет натисна някаква ръчка на шахматния си пулт и изведнъж всичко изчезна. Пропаднах в тъмнина, или по-скоро стаята в която бяхме беше издърпана като с кука нанякъде, а аз останах да вися в празното пространство. Беше черно. Зави ми се свят и си затворих очите. Не знам колко време съм стоял така, но в следващия момент усетих как мисълта за нещо зелено и тежко се среща с челото ми. Радиатор. Болката подскочи с малко закъснение и подсказа, че не е било само мисъл. Намерих се на земята, седнал на плочки и облегнат на радиатора, а до мен клечеше бледо момиче с цигара.
- Ти пиян ли си, какво? - изгледа ме тя с лека гримаса и издиша кълбо дим в лицето ми. Стомахът ми се залюля и аз се залюлях в опит да влеза в такт с него. Много ми се допуши.
- Не... по-зле. - Изгледах я и аз. Имаше мазна коса и чип нос. Но имаше цигари. Продължаваше много да ми се пуши.
- Аа, ясно. Такива като теб често идват тук.
- Къде съм? - Не ми отговори. На втори поглед косата не беше толкова мазна, а и носът не беше толкова дразнещ. И зъбите й бяха хубави. Абе ставаща беше, каквото и да си говорим. А имаше и цигари.
- Искаш ли? - момичето ми протегна кутията.
Взех си и понечих да запаля. Обаче не беше цигара. Беше канелена пръчка. Разгънах я. „Алтернативна реалност“ - гласеше надписът. Погледнах въпросително , ама момичето вече го нямаше. Вместо него към мен се навеждаше една нощна лампа. Някой си беше прерязал вените със счупена крушка. 60 вата, мисля. Сид Вишъс? Или бяха венците? Както и да е. Нощната лампа беше досадна. Посегнах да я изключа, ама пак се беше превърнала на момичето.
- Ама да знаеш, не си виновен. Сам си го избра. - Пъхна ми лъжица в устата и ми заби шамар. Момичето, радиаторът и плочките изчезнаха, всичко се завъртя. Отново ми се зави свят и затворих очи, стиснал здраво канелената пръчка.
