6 years Arethe

Днес, 28.12.2010 Арете навършва 6 години.
Или по-точно, се навършват 6 години Арете.
Или още по-точно, аз навършвам 6 години откакто съжителствувам с Арете като част от мен.
(Всичко зависи от гледната точка.)
Една доста голяма част, впрочем. Понякога повече, понякога по-малко, но общо взето доста неотменно.

Въпросът е, кога ще порасна? А може би въпросът е неуместен.

Всъщност, не знаех, че толкова много може да се промени за шест години... Па и за една също.
С времето (време, в което навлязоха цифровите фотоапарати, facebook и мп3ките, и умря безвъзвратно добрият стар mIRC) Арете се попромени, поочука, понагоди към околния свят, намери части от себе си, изгуби други, поалександри се и в последно време май стана по-адекватна, или най-малкото - доста по-иронична. (След като нагази в, мина и продължи да върви през много глупости. Ама life is life. ;P) Стана навик. Самото име - псевдоним - също стана навик, в момента много хора го знаят без да имат никаква представа откъде е, какво е, и защо е.

Питате се, за какво иде реч. Ами, Arethe е стар nickname за ЛАРП и след това, за чат. А на тази дата през 2004 беше първият ЛАРП, на който съм била. :) И... всъщност най-хубавия.
Тогава мъглите отваряха портали към приказни гори, есенните листа още бяха златни, залезите - до болка, носталгично прекрасни, Властелинът на Пръстените беше реална и напълно осъществима история, албумът Awake на Crematory - красива музика, писана за мен; пластмасовите камъчета бяха скъпоценни, метълските дрънкулки - магически амулети, флейтата на Ghetto Master - вълшебна, високото момче със одраскан телефон и суичър на Manowar, което прекаляваше с многоточията беше приказен принц......

Може би просто виждах нещата по друг начин.
По един доста хвърчащ в облаците, пясъчнокулен начин.
Но беше хубаво.
По един особен, хвърчащ в облаците начин.

...
Ако сте изчели всичко досега, поздравявам ви с малко музика - Arethe OST, или просто малко мои любими неща от онова време. ^^
FALKENBACH - When Gjallahorn Shall Sound
CREMATORY - The Loss
BRAHMS - Intermezzo op.118 no.6
OMEGA - Gyöngyhajú lány (Girl with pearls in her hair)
BLIND GUARDIAN - A past and future secret

Shatter

shatter it, shatter it
sanity's a slippery road
I no longer walk on
shatter it, shatter it
glue together the bits
of my madness
and shatter it in the sound,
make it louder
shatter me
then I'll be reborn.

Debussy. Supreme surreality.

Debussy - Images, no. 2

Life

Life is short - there's no time to be in a hurry.

~ <3

Dreaming

No place for daydreams,
No time to stay in bed.
No way of keeping dreams... you gotta make 'em real.

...and it'd've been fun to sail a river in a yellow inflatable boat with you.

My Cup Of Tea

Tea, gingered apple and a broken piano string. <3

(And one of my favourite black mugs bought in a Third Age charity shop in Camden Town, London for 50p each...)

Masks

"Пламъците на камината припукваха уютно в полутъмната стая. Той се облегна назад и дръпна от цигарата си с поглед, насочен някъде отвъд въображаемия хоризонт.
- Ние живеем в един свят на маски. Клише, но истина.
Тихият глас накара момчето да подскочи. Когато след няколко секунди, когато се съвзе, гласът продължаваше да говори, сякаш на себе си.
- Маски на дружелюбие, маски на увереност, маски на почтеност, маски на равнодушие, маски на подчинение, маски на недосегаемост. Маски за пред близките, маски за пред непознатите. Маски за пред другите, маски за пред себе си. Маски, криещи това, което не сме. Маски, близки до това, което бихме искали да бъдем. Маски на лица и маски на маски. Маската е почти инстинкт. И почти на всеки му се е случвало поне веднъж в даден момент да се запита - абе кое беше истинското, лицето?
Понякога не си спомня. Понякога се безпокои от факта, че не си спомня.
Понякога хората които не искат да загубят истинските си лица под маските си слагат смешни карнавални маски, които понякога очевидно се различават от лицата им. И бият на очи измежду всички прилежно и еднакво красиви маски-лица. Идвало ли ти е наум, когато в една компания един човек се държи като смешник, че може би е по-сериозен или дълбок от всички останали, взети заедно?
Момчето поклати отрицателно глава.
- Замисли се другия път и брой до десет преди да оплюваш... Аз лично нямам доверие на маските. Предпочитам лекия грим. "

Получи се доста неестествен монолог, но исках да се пробвам как се проектират мисли през герой - определено е полезно, тъй като няма да бъде поставян под въпрос смисълът, щом го е казал героят, а не аз. :D И между другото, не съм сигурна дали е удачно да се каже за глас, че говори... Или най-малкото, дали аз бих искала да прочета за глас, който говори. ~

Quisine Fantastique - A Tribute to Auntie Ogg

Силно и безразсъдно рискувам това тук да се превърне в готварски псевдоблог, но желая да споделя последната си кулинарна импресия с вас. :D
Нарича се Sunny Sunday, или ако бяхме в китайски ресторант 'Яйца с три вида неща'. (В последния случай би било по-безопасно да кажете просто "номер 471", примерно, за да не станете жертва на лингвистичното разнообразие и да не ви донесат, примерно, компот от сепия или агресивна триглава супа).
Но да се върна към рецептата.
"Трите неща" са морков, зелена ябълка (или друг вид кисела ябълка) и соев сос.
Загрявате тигана с малко олио/зехтин(може и без него) и слагате вътре моркова нарязан на кръгчета, ябълката на тънки резенчета и соевия сос. (Понеже съм си bloody addict, отгоре поръсих малко джинджифил и съвсем малко канела. Впоследствие ябълката добива доста добър вкус въпреки необичайната си употреба и може евентуално да мине за някакъв екзотичен вид зеленчук/гъба/нещо друго). Когато от тигана започнат да се разнася характерно пращене, взимате дървена лъжица и бъркате, за да не загори. В същото време с другата ръка в отделна купичка разбърквате 2(или повече) яйца и слагате сол/вегета на вкус. Изсипвате в тигана и бъркате докато яйцето не претърпи цялостна термична обработка и рискът от салмонела не бъде отстранен (т.е. да не е течно яйцето). Продължавате да бъркате още малко и в последния момент преди приятното препичане да се превърне в нежелано изгаряне и похабяване на материала, махате от огъня.
Всичко заема около 6-7 минути, с миенето на чиниите и т.д. - около 10.
Времето на яденето не се засича, неделя е... ;)
В момента го дояждам, така че моменталното отравяне не е заплаха. Но моля, изчакайте поне два часа, преди да се пробвате да направите същото - трябва ми малко старт за да се отдалеча на безопасно разстояние по пътеката на Отвъд, в случай че наистина се окаже отровно. :Р

What do Ladybirds eat?

Днес тъкмо си палих свещ и срещнах калинка в единия от керамичните ми свещници. Червена, със седем точки. Нарекох я Съни. (На руски 'калинка' освен 'божъя коровка' (божа кравичка) е и 'жучок солнышко', т.е. 'бръмбар слънчице' и винаги повече съм харесвала това наименование). Не ми се иска да я пускам навън в дъжда. Дали не мога да си я държа в буркан на пианото?
Почувствах се леко виновна, защото тъкмо 'сядах' (на бюрото, пред компа) да 'обядвам' (в 6 вечерта). Какво ли ядат калинките? Бях сготвила леща със средновековно количество подправки (дафинов лист, бахар, черен и червен пипер, джинджифил, канела, кимион, мащерка, кардамон и вегета. ). Стана много вкусна, без вегетата може би щеше дори да е и автентична, но не мисля че това я заинтересова; но може би нямаше да ми откаже препечен сандвич със сирене и риган?
В момента тя обикаля своята Глинена Зала - свещник и може би с шестте си крачка отмерва хода на Вселената.
Какво ядат калинките?!

Wind

Вятър ме вее на бял кон,
И дъската ми хлопа,
Но прозорецът ми е затворен.
Откъде ли става течение?

Трябва ми изолация. Зимата чука на прозореца. xD

Choice

To be believed in but not relied on,
To be guided but not to follow,
To be given but not encumbered,
To give but not to have to part with...

Who wouldn't want that?

Measure

Should we measure our sadness in lonely Saturdays, our friendship in pints... and our sanity in dreams we've left behind?

Rather Be

Browsed through the blog of an english friend of mine today, and felt totally ashamed of my lame excuse for a blogging activity recently.

It must be one of the joys of being native - you don't need to waste all your shots in the attempt to build a sophisticated phylological chedeuvre but are more likely to actually convey some meaning with it. Also an audience which posesses the power of understanding (at least in terms of grammar and morfology, sometimes vocabulary)is another. Despite that, on the one hand, this doesn't allow you to take the most credit from your writing skills, on the other hand you don't risk being disposed of as unreadable, thus "making people UNpatient for the end" - or, better, eager to click on the life-saving 'x' button in the upper right corner.

Time for our Daily Pun: Does 'unreadable' equal 'unreasonable'?

I must admit, though, that this all is a most non-sensical and unfounded speculation.

The Verve - Rather be

C=

Rain and?

I need some (English) rain like a caged beast needs its chain.

Can't get you out of my head. So give me raaaaaaaaaaaaaaain, rain, rain, so give me raaaaain. :DDD

Lolz. The original Swarm belongs to Orlando Gough. (there'll be a video when I set my sticky paws on it).

Minding Their Royal Business

...A Принцесата не се чувства достатъчно Принцеса, докато по петите й не тичат няколко влюбени дребни васали... за да има тя на кого да се присмива, докато тича след най-дребния сред васалите си.

Субпродукт

Епистоларна транскрипция на самобитни псевдореални неистини стремглаво се спуска над склона на адаптивност на възрастта, адаптивност условно приравнена към крепостта на придобитите капризи и развенчаните стремежи и обратнопропорционална на сублимацията на натрупаните сълзи във въздишки, и внимателно взривява, рамка по рамка, защитните огледала на иллитералния, ценностно диспозитуиран субпродукт.
И той, субпродуктът, се чуди отде му е дошло.

Приключенията на Драс , глава 1

^_^
~

- Драс, драс – появиха се очертанията на малко лице на белия лист. Драс, драс, драс – щръкна във всички посоки рошава коса. - Драс-драс-драс-драс – Появиха се очертания на очи, които веднага се завъртяха и се втренчиха в ръката която ги рисуваше. След това последваха миниатюрна чертичка за уста, две чертички за вежди и няколко точки за лунички. Ръката се спря за момент, и се облегна на молива, за да се полюбува на работата си от разстояние. – Нарисувай ми и нос де, не мога да дишам! – Ама ти си манга човече, нямаш нужда от нос! – Хайде деее, нос, нос, нос, нос, искааааам! Нос, Нооос, НОООООС! – Айде, опищя орталъка! От мен да мине – отговори ръката и сложи още по-малка чертичка някъде между устата и очите. Миниатюрната уста веднага се разтегли в широка усмивка, а огромните очи се свиха до доволни цепки. – Тфффф – се разнесе изведнъж, веджите се вдигнаха почти до косата, а малката уста се изкриви от ужас и се зае да плюе нишките гума, защото точно гума се бе случила на лявото око на лицето.- Аааааа, защо ме триеш?! – развика се устата, но ръката нарисува окото наново, и този път явно хареса резултата повече, защото гумата не се появи да безчинства отново. Обаче очите се смръщиха недоволно и устата се нацупи, и то толкова силно, че на ръката й се стори, че листът се е сбърчил. – Я се усмихни веднага! – Няма. – Усмихни се! – Няма! – Добре, както щеш. – Ядоса се ръката, взе гумата и изтри веждите на лицето. – Така! Ще седиш без вежди. Драс, драс, драс-драс-драс – появиха се врат и тесни рамене След тях последваха тънки ръце, завършващи с още по-тънки пръсти. – Тфффф, драс-драс-драс, тфф, драс драс, тфффффффффффф, драс драс драс драс. – Ръката спря отново и погледна творението си. Беше изключително горда от себе си, ръцете бяха най-трудни за рисуване, а тя бе нарисувала човечето с инатливо кръстосани отпред ръце и така избегна рисуването на всеки пръст поотделно. (Начинание, обикновено завършващо със грандиозен неуспех.)
- Тони, сложи приборите, обядът е готов.
Ръката се задържа за момент, още гледайки рисунката.
- Оооо, я дай на мен – протегнаха се малките ръчички от рисунката и издърпаха молива от ръката. Тя не усети почти нищо, защото вече бързаше да се отдалечи по посока на трапезарията. Минута по-късно, докато слагаше вилиците на масата, съвсем забрави и за рисунката, и за това как се бе разделила с молива.
Малките нарисувани ръчички стиснаха здраво молива, главата се надигна над листа, очите се изцъклиха от напрежение и с общи усилия нарисуваха крака и стъпала. Човечето се просна на земята, изтощено от усилията и се протегна като котка, защото човек се схваща ужасно, докато седи ненарисуван. Но вече имаше крака и нямаше търпение да се възползва от тях.

~
Така, това е първа глава от хмммм, да кажем, повест за приключенията на едно нарисувано човече. Ако се появи/прояви/зароди/заблуди интерес отнякъде, може да има и втора. :Р (Лъжа, по-скоро ако мен не ме домързи да я напиша). ^_^

Приятно лято :)

Thanks for wishing me a nice summer. :)
But did you know that my summer would be NICER if it included YOU?
So much for the wishful thinking. :P

Anyway, nice summer to you too. :)
And to everyone. :)

Creativity v/s Nerdness.

What Do Others Think About It.
(Из един много тематично насочен и неочаквано креативен за времето на деня чат с един адаш. :D)

[16:29:21] Alexander каза: сигурно е готино да си заобиколен от артистични индивиди
[16:29:26] Alexander каза: а не от диви нърдове :D
[16:29:34] Alexander каза: някой ден може да дойда в НМА да видя какво е
[16:29:42] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ами, няма да видиш нищо особено
[16:29:46] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: :Р
[16:29:52] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: не ни личи от пръв поглед
[16:29:56] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: но, заповядай
[16:30:03] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: входа е безплатен
[16:30:47] Alexander каза: оставаше и платен да е :D
[16:30:59] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: че...в този паметник на културата... ;)
[16:31:01] Alexander каза: а изхода :^) ?
[16:31:05] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ]:)
[16:31:18] Alexander каза: ако оставя 1 струна за цигулка дарение?
[16:31:35] [БЯt] Doctor Honoris Causa Perduta каза: ще измислим най-зловещия начин на използване на струна от цигулка
[16:32:02] Alexander каза: той отдавна е измислен
[16:32:10] Alexander каза: закача се на някоя цигулка и се свири на нея :D

Nerd-chaaaaan, u always make me laugh. =DDD

The Stronghold

Imagine a beautiful castle. A stronghold that you've built it with your own two hands... and you've built it well. All but a single brick which is out of place. Will the stronghold endure or will it fall? Will all be ruined because of that single brick? :(

... Явно гледам прекалено много анимета напоследък.

Тик-так, тик-так, тик-так...

Купих си часовник. Механичен. Направен в СССР...За 7 лева на една амбулантна сергия до Попа.
Казва се Слава. Година на раждане - неизвестна. Доста оранжев часовник, всъщност. Сега в стаята ми се разнася едно доста силно и осезаемо "тИк-так тИк-так тИк-так тИк-так...". I'm not alone. :D
Замислям се дали да не му направя фейсбук профил.
Някъде четох, че хората които правят измислени профили на домашните си любимци, са много самотни хора. (Имам много силно доказателство против което, впрочем. (: ) Но тогава какви са хората, които смятат часовниците си за домашни любимци?!

Днес ми се случи поредният откровен разговор с Мони край кафемашината.
- Сиждимка, искам да ти кажа нещо.
- Казвай, ама да знаеш че ако е лошо, няма да съм те чула!
- Не, не мисля, че е лошо. Искам да кажа, че ти си много оригинална и така нататък, но мисля, че той не забелязва нищо от това.
О дааа, не било лошо! :D
E.
Музата е... ами, муза. Вие виждали ли сте остаряла муза? А достъпна муза? Е, и аз не съм.
Мисълта ми е, че нямам нужда някои хора да забелязват моите нездрави изблици на невпрегната в полезна дейност творческа енергия. Още по-малко да се хммм, възхищават от тях. о.О Ако някой го прави, ще бъде или много сдухан, или много луд. Усетих се, че съм потънала в този така дълбокомислен размисъл докато седя и с изражението на дете аутистче загребвам захарта от дъното на пластмасова чашка от кафе в тролея. Номер 8.
Някой ден с Мони ще направим телевизионно предаване "Тролея". Ще има четири седалки, и отзад още 6 нарисувани... и ще се редуват различни персонажи.

А сега мисля да се гмурна във Властелина и да се опитам да събера малко морал за утре. Лека!
Ynen i-Estel Edain.Y-chebin estel anim.
Тик-так, тик-так, тик-так. All we have to decide is what to do with the time given to us. ~

Scherzando Tragico

Туй, свиренето вкъщи, е causa perduta. Уморих се, писна ми, моралът с който се заредих от гледането на Властелина за n-ти път (защото ако седна да го чета за n+безкрайност-ти път, ще отиде повече време) почти го изразходих, а съм свирила едва някакви си 5 и половина часа днес и имам работа за още около 12... абе за оплакване съм. xD Друго си е в НМА, със трепета и негодуванието от очакването на стая на стълбичките отпред, подаването на парцаливата карта с трепереща от триумф ръка, мълчаливото примирение, когато най-после намериш пристан в ужасната 110, екскурзиите до кафемашината, увеличаващото се количество празни чашки от мокачино върху рояла, и колегите. + My personal muse.... :D но това е съвсем различна и донякъде отделна тема. Така или иначе съм за оплакване. Утре имам урок и още нещо, а в сряда - продукция по съпровод. Стискайте палци. xD

Свенлива прокоба
Се мъкне след мене
Дали ще събере куража
Да ме отпрати?

Триизмерно подаяние
От немит врат се подава
За да, дай за, и дай отзад...
Все възвишени са делата.

Безвъзмездно изгубен,
(до доказване на противното)
Хоризонтът клечи скудоумно.
Никога не е бил тъй многозвучен!

Омаломощен,
Денят преваля пладне.
Слънцето отскача като топка,
Удря се в тавана
И уморено поляга
На хоризонта.

Amnesia

Автобуси пълзят мудно
Като габровски пестил на Гергьовден,
Охлюв препуска гол под дъжда.

Синкаво препятствие?
А на него баща ти с чук и пирон
Слага облачета от турбуленция.

Не помня. Виждам.
Десет решетки
И осемдесет и осем врати -
Светът ми е чернобял и звучен...
Език мой, враг мой -
Дисонантно стечение
На обстоятелствата.

.

I'll Try To Be Nicer If You Try To Be Smarter.

[21:43:12] [БЯt] ChatteNoire: кажи, не е ли идиотско - "там ли си - може да се каже, защо? - нищо"
[21:44:01] [БЯt] ChatteNoire: защо репликите, които звучат най-идиотски и издават ниския бюджет на филма и липсата на талант у сценариста, се срещат най-често в живота?
[21:44:20]: щот живота е евтин филм
[21:44:29]: или игра с красива графика и кофти геймплей
Мерси, Г. Много хубаво го каза.

Why is it so hard to smile when you've got nothing to worry about? xD

Sobriety

No, put this glass away! I wish to keep my consciousness and celebrate my pain.

3-ти март

Не смятам да опошлявам датата с разни плоски коментари.
Честит Национален празник!

Reversed Proverbs

Вземи, за да ти се даде. (Вземи, за да получиш/Получи, за да ти се даде.)
*
Приятел в нужда се познава - и за съжаление, единствено тогава.
*
Сламката в твоето око винаги изглежда по-голяма от гредата в чуждото.
*
Признат грях - двоен грях. (Мони)
*
Няма добро ненаказано. (народно творчество)
*

+ бонус, тъй като на национални празници се раздават безплатни кебапчета, пускам цитат от разговор с Мони в Дон Домат днес:

Обичам когато сме само двамата. Говорим си глупости, които никой друг не би разбрал.
- Какво ще кажеш за сизигия и квадратура? (астрономически термини, свързани с фазите на Луната, бел.авт.)
- Да ти кажа, сиджимке, заспивам със сизигия.
Казах му какво означава.
- Аз пък знам какво е терминатор! Това е мисловната линия, която чертаем между тъмната и светлата част на Луната.
- Аз пък си мислех че означава нещо като унищожител.
- Ама Терминатор е положителен герой!
Саркастичен поглед. Еми не съм го гледала филма, не и на адекватна възраст.
- Разбира се! Убива слабите, за да помогне на силните!
- Ще си го запиша... - казвам и вадя тетрадка.
- Запиши и това: "краде от бедните, за да дава на богатите"
- Няма. Това го прави всеки политик. Наздраве!

... ~

Pathetic

Do you know the meaning of 'pathetic' ? If sounds unfamiliar, go get yourself a dictionary and check it and try to get used to it, because it's what best describes your existence. ;)

Irony

Току-що на вратата ми почука мъжът на мечтите ми. За съжаление дойде да ме заплашва да спра да свиря. :D :D :D
*heartbroken*

Oh Mediocrity, such joy thou bringest!

Обикновено хората първо си пишат книгите, а после някой признателен (по)читател (най-читател?) подчертава определени цитати от тях и ги включва в отделна категория, наречена "афоризми". Тук нещата не стоят точно така. Да кажем, че се упражнявам в лаконичност на безсмисленото бръщолевене на спорни истини. И като третокласник, им се любувам with a sense of narcissistic joy. xD (a.s.a.m.o.f., настроението ми е чудесно, макар че сигурно не изглежда така отстрани. =] )
И впрочем, лаконичността нито е ценна, нито се цени.
~
It's the wild that is tempted by taming.
~
We live in a world where mediocrity is a talent and struggle hard to achieve it... as life passes us by, unnoticed.
~
Given the circumstances, let's assume that our encounter was nothing but an overrated effect of a specific light refraction.
~
За днес толкова. Утре е ден без fakebook, така че очаквайте ниска реколта от безсмислици. А това, че нещо няма значение, няма значение.

Faithfully yours, Alice with a Two-Handed Battle Крак От Маса. =]

Bothways no way

Which is worse - to be the doggy that follows someone or to be that followed someone? And as always, the less respect and interest one shows the more attracted gets the other.

Инак, това са празни разсъждения.

Lemons

Казвате, че виждате лимоново дърво.
Къде?
Аз виждам само лимонада... Изпита лимонада.

Някаква безидейна лаконичност ме гони в последно време... (:

Colours

My world is colour-blind,
All I see is black and white...
So, why'm I feeling blue?!

xD

Apocalyptic Dream ... простотия до шия

Did you ever wonder what I see
When I dream at night?
I know you didn't.
But don't be silly,
I don't dream of you,
Not of you at all.

Taa... тъй като не съм пускала нищо отдавна... ето какво сънувах днес. xD

***
Днес сънувах Края на света. Ди Енд. Финито ла комедия. Апокалипсис.
Огромно цунами от тихоатлантическия океански басейн щеше да удари града след няколко часа. През прозореца виждах как се приближават зелените вълни солена вода и отломки, идващи от другото полукълбо. „Оптическа илюзия, рефракция”, обясни ми татко. „Ако тука има цунами, не знам какво ще стане” – каза на домакина на къщата. Това го пишеше и във вестника и затова други хора също си го казваха един на друг. Със самочувствието на специалисти, разбира се. Но татко знаеше сложни думи като "рефракция" и имаше гипс на ръката, което го правеше специалист. Част от водата стигна до нас и статуята в центъра на фонтана се разби като във нискобюджетен апокалиптичен екшън. Някаква секция със стъклени врати също се натроши, и свирих на моето пиано стъпвайки върху натрошените стъкла. Бяха все триъгълни. Някакъв етюд. Детски... нещо от опусите на на Лемуан или, може би, Крамер. Малко пръски бяха попаднали на ксерокопираните ноти. Но защо да го работя, след като остават само няколко часа до края на света? Съв сковано изкуствено-грациозно движение свалих ръце от клавиатурата. „Не е добре” – помислих си – „трябва да се записвам повече на камера и да коригирам сценичното си поведение. Ама не, няма за кога, краят на света е след няколко часа.” И пак ги качих – щях да свиря, но нещо любимо. След две секунди вече тичах през каретата розов линеум на коридора към кухнята да видя майка ми. А коридорът беше стар, мухлясал и толкова голям. "Мамо, краят на света...?". „Да, утре ще е. Занеси тези чинии в стаята, моля.” Чувствах се малка (и рошава, впрочем), колкото голям беше коридора. Може би се дължеше на странния анцуг, който по принцип не бих облякла по никакъв повод след като минах критичната 8годишна възраст.
А може би вдругиден? Морето изглеждаше достатъчно зелено и застрашително, настъпвайки от грешната страна на хоризонта, но може би имаше да измине повече път. Рефракция му е майката! Или пък щеше да се попие по пътя и нямаше да стигне до тук. Не трябва да мокрим пианото!
Лакирания Аугуст Фьорстер на В. - синът на домакините - вече беше преместен в коридора, роялът на къщата също беше там (колко голям, все пак, беше този коридор!), притихнал в ъгъла между няколко кашона с книги и нещо, което напомняше стария ни, тапициран с кожа шкаф за обувки. Тъй като нямаше място за повече пиана в коридора, помолих В. да ми помогне на избутам моя Заутер по-наляво към вратата, за да е по-далеч от евентуалните (ха!) водни пръски. А В. всъщност е симпатично момче. Само ако беше по-уверен и се обличаше по-добре. Биха му ходили расти. Ама вече няма за кога – краят на света е след няколко часа. А Заутера си е тежко пиано, доста изтрополя по пътя - горките съседи - но поне щеше да е на един-два метра по-сухо. Опитах се да изсвиря ре-бемолния Un Sospiro на Лист, но оплетох хармониите. Тогава дойде систър и ме викна да ходим с нея за обувки. В тролея ми каза, че иска кожени, червени или кафеви, на голям ток. Май беше малко късно за ходене по магазините, повечето бяха затворени, но тя имаше ключ. „Как ще излезем?”- питах я, когато влязохме във сумрачния магазин и погледнах главната улица през ромбоидните шарки на решетката. „Как откъде, от задния вход”. „Ами ключа?” „Аз съм човекът с ключовете”- намигна ми тя и взе най-близката кожена обувка на висок ток. „А ако дойдат от СОТ?” – все още се притеснявах аз, сочейки полуотлепения триъгълник на прозореца. „Притеснява ли те? Няма да дойдат, края на света е утре сутрин, а дълго преди това ще сме излязли и заключили вратата след себе си. :)”

Идиотско, но сън. Умишлено се постарах да не вкарвам никакъв стил на писане. (...) Приликата с реални лица и събития не е случайна, а плод на моето подсъзнание и на всички вас, които участвате в пълненето му с глупости. (;

P.S. Оскар Уайлд е гений.

Лекции по методика

Записки от първия ми час по методика.
And I'm supposed to sit an exam on this subject.

Абсолютно омерзение
Психология на загубата
Разсъдъкът не е изграден преди да
го счупим
Ангажиране на невниманието
деградираме...
движение и антитеза
отпуснатост и смърт
концентрация и ерозия
движим се надолу
боравим с неизбежното
падаш и летиш... това е
разгледай делимото
докато е невидимо!
без край. Картон и маски
надве-натри да го счупим (светът)
и готово.