сряда, 30 декември 2009 г.

Акъл море, глава шамандура.

Глупост, with a wink to an old-time friend. (което трябваше да докаже, че музата не винаги оцелява по пътя от химикала към хартията, и още по-малко по пътя от пръстите към клавиатурата.)

Поезията вреди на израза
А когато не е поезия,
Вреди още повече.
Ето до къде я докарахме с
Лесното писане!

Иска ни се да
Можем каквото искаме, но, уви,
Акъл море, глава
Шамандура.

Ласкаем се с безсмислено и
Изразително празнословие.

Но нищо, така или иначе
Онова, търсеното, не съществува (или поне не е
Вечно, както е безкрайна нашата глупост според
Айнщайн.)

Губя си езика, губиш ти твоя, тя нейния, те техния.
Утилитарна романтика... Отивам на
Морето, да си намеря
Акъла.

(? Да взема ли кофа?)

неделя, 27 декември 2009 г.

Добро куче

Кажи, че съм добро куче,
хвърли ми обещание
под масата
и ще го глозгам
заедно с пияниците...
но на сутринта
те ще забравят всичко,
освен главите си
пълни до ръба с махмурлук
като купа с шкембе...
А аз ще стискам кокала
на съмнението,
когато с кален език
оближа трохите надежда
и прахоляк
от грубите дъски
под масата...
А после ще се свия на кълбо
Там, където преди да минат
Дните със мръсен парцал
Беше калния отпечатък
От ботушите ти...
Приличаше на усмивка.

сряда, 25 ноември 2009 г.

End of the world

Беше топъл ден в края на лятото, с нищо не по-различен от всеки останал топъл ден в края на лятото.
Разбира се, освен с факта, че беше последен.
Или по-точно, последния ден преди деня в който щеше да дойде Краят На Света.
И всъщност, един съвсем скучен вторник.

Вездесъщият Безплътен се протегна в съня си.

С което си поставям ултиматум най-накрая да го довърша. (:

вторник, 17 ноември 2009 г.

Сутрин

И сутринта ще дойде,
Сляпа като кристална чаша.
И ще изтрие грима... и нощните сенки.
Къде си строших зъбите?
На нечие несъществуващо честолюбие,
(несъществуващо, следователно неразрушимо)
Или в нечия мъртвородена страст,
Която кара двама
Зъб о зъб да се срещнат,
Вместо с целувка?

Порутена синева изниква навън,
А ти, ти не можеш да гледаш слънцето.
Ти, прекарал нощта под земята.
Червено лале
С откъснато венчелистче.
Опърпани мисли...
(Спомени, които забравяш преди да си ги осмислил)
"Извинявай" - шепне гръмовно ритъмът.
"Извинявай - движи се."
Ти - най-срамежливия сред срамежливите...
Днес ще си най-разкрепостеният сред разкрепостените.
Примряла цигара... Извинявай. Движи се.
Студено е...
IWANTOUT.................

Идвай...
По-бързо
Топя се на слънцето.
Ела,
Че не смея
Да го погледна
Без сълзи в очите.
Идвай,
Донеси ми почивка.
Кристалното наметало на покоя...

неделя, 15 ноември 2009 г.

Vicious Circle of Dead Ends

Какъв е смисълът да казваш нещо на някого, който:

1. Вече би трябвало да го знае.
2. Ако не го знае, значи не е обръщал внимание.
3. Ако не е обръщал внимание, значи не се интересува.
4. Ако не се интересува, не му трябва да знае.

Е? xD

събота, 14 ноември 2009 г.

"Кисело грозде, кисело"

И някак си, когато ръцете ти се окажат прекалено къси, за да достигнеш нещо, не ти пука, че си си счупил някой нокът в опитите...

вторник, 20 октомври 2009 г.

"Я" - последняя буква алфавита

Моето джудже е най-ниско!
Моят бор е най-вечнозелен!
Моята червена шапчица е най-гологлава!
Моят вълк е най-овчедушен!
Моята блондинка е най-червенокоса...

Моите приказки са най-вълшебни,
Моята самота е най-самотна,
Моето червено е най-зелено,
Моето пиянство е най-тихо,
Моят вик е най-силен
И ти няма да го чуеш.

...

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Златна рибка

Здравей, малко момиче,
Много хубаво свириш на пиано.
Кажи ми, до винаги ли е до ре?
И докъде е разликата между черно и бяло?
Може ли да ти направя
Няколко снимки,
За да не те забравя?

Няма да те сложа на тъмно
В мазето на спомените -
Ще си златна рибка.
Ще звучиш, препарирана
Във фрази от формалин
Докато не загубиш цвета си -
А после ще те забравя.

P.S.
А ако беше спирт, можеше да останеш
Златна по-дълго...
И тогава
Щях да ти изпълня едно желание.
Ти щеше да ми изпееш второ.
И заедно
Щяхме да забравим за третото.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Cinnamon Madness - рецепта

Мисля, че бих понесла всичко... стига да е с достатъчно канела. (:

Белези на лудостта:
1. Да се облечеш, да се гримираш, да си приготвиш всичко необходимо за излизане и да си останеш вкъщи.
2. Да си купуваш пакетче канела всеки път, когато се приближиш близо до магазин за хранителни стоки.
3. Да си мислиш, че се казваш Александра Кремъкова - това вече е чиста проба шизофрения, защото Александра Кремъкова има само една, и това съм аз. :-D

A ето и продуктите (за половин литър сок ) :

- 1 портокал
- 1 лимон
- 1 сокоизтисквачка
- 1 канелена пръчка и/или канела на прах на вкус (предупреждавам, ако имате ниско кръвно да не прекалявате*)
- 1 щипка джоджен
- 2-3 цъфтенца карамфил (не знам как се казват точно)
- ванилена захар (на вкус)
- (по желание и възможност) 1 чаена лъжичка портокалово сладко или ситно нарязани лимонови/портокалови кори.
- 1 шише от вода - 0.5 л - за по-лесно ^_^

Разбърквате всичко и допълвате със някакъв сок/нектар (например портокалов сок или нектар от моркови). По желания може да се разреди и с малко вода. :-)
Абе хубаво стана.

Soul Paraphernelia

Казват, че очите са огледало на душата...
Но огледалата понякога могат да бъдат и криви.

Разкайвам се,
(и аз не знам за какво),
до дъното на душата си...
Но душата ми е с двойно дъно.
И никое лицемерие
не ще заличи моята безличност.

Добро утро, свят!

Чувствах се длъжна да постна нещо подобно в началото. (:

Нищо, че не е утро - важното е, че еще не вечер - затова искам да започна с един любим цитат (би трябвало сами да се досетите откъде е).

''- Добро утро! - каза Билбо, като имаше точно това наум, защото слънцето грееше, а тревата беше зелена, зелена. Но Гандалф го изгледа изпод дългите си рунтави вежди, които стърчаха извън широката периферия на шапката му, и попита:
- Какво искаш да кажеш - пожелаваш ми добро утро или искаш да подчертаеш, че утрото е добро независимо дали това ми е приятно, или не; или пък, че в такова утро човек трябва да бъде добър?
- Всичките тези неща заедно - рече Билбо. - А отгоре на това утрото е много добро и за изпушване лула тютюн на открито. Ако си имате лула, седнете и си я напълнете от моя тютюн. Няма за какво да се бърза, целият ден е пред нас! - И Билбо седна на една пейка до вратата, кръстоса крака и пусна красиво сивкаво колелце дим, което се понесе във въздуха и цяло-целеничко отплува към Хълма. ''

И така, добро утро. (: